Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата. Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте. Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил. Насърчаваш се, защото нещо си придобил. Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си. Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават. Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение. Насърчението е само един момент. Човек не може постоянно да се насърчава. Носи насърчението в надеждата. Насърчението е последно нещо. То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си. Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне. Не е въпросът за времето. Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар. Защо именно утре искаш да станеш цар? Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките. Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на животните. Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар, като най-угоен, като най-силен. Нито един животински цар няма тези възможности, каквито има най-простият човек на земята. Аз бих предпочел да съм най-простият ангел на земята, отколкото да съм един човешки цар. Аз бих предпочел да съм последен между архангелите, отколкото да съм цар на ангелите. Там мога да ви наредя един ред на нещата, но навсякъде бих предпочел последното место, да бъда последен, защото това последното от предшествуващото седи много по-високо. Сега, ако разбирате тия неща, вие трябва да благодарите и да не бъдете в един застой на живота, да казвате, че нямате условия за работа, че нищо не можете да постигнете.