Не помогнем ли на тази малка мравчица, това за в бъдеще ще бъде условие за лош живот.

Минавам покрай някоя вадичка и гледам, че някоя мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не й обръщам внимание. Не, трябва да се спра, за да й помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. След като им дадем помощта си, да не искаме от тях цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях освен едно Провидение. Имаме ли най-малкото желание да помагаме, то ще създаде условия да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази малка мравчица, това за в бъдеще ще бъде условие за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят?" Вярно е, че много мравки се давят, но тази, която аз видя и за която у мене се породи желание да я избавя, трябва да я спася. Според постъпката ми в този момент Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой и да е друг човек. Мравката е една математическа формула. Представи ли ти се такава за разрешение, ти ще се спреш да помислиш как да я разрешиш. Някой дойде при тебе и ти каже, че е много отчаян - иска да се самоубие. Ти ще се замислиш по какъв начин да му помогнеш. Кажеш ли, че не можеш да му помогнеш, в следния живот тази ти постъпка ще има лоши последствия. Когато сгрешиш по този начин, спри се в духа си и потърси друг начин, по-добър, за поправяне на погрешката си. Ако всички българи обмисляха така всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяхте ли днес да ядете хляб с купони, захар да купувате с купони, щяхте ли да воювате? Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тази мравка. Нашите държавници се интересуват от България дотолкова, доколкото са засегнати техните кесии. Това не са родолюбци освен предатели, изчадия на човечеството.

Малкият закон,
НБ - София, 22.6.1919г.