Не трябва да живееш в тия условия, дето животът ти виси на косъм.

Когато аз бях във Варна, имах една мишка в стаята си, прикомандировала се е отнякъде и намираше хляба. Като се качи, все гризе някъде. Не че ще изяде хляба, но след като бутне хляба, усещам, че мишката го е бутнала, оставила е нещо. Щом като бутне хляба, познавам, че мишката го е бутала. Не правя въпрос, че яла хляба, но че не ме е питала. Казвам, трябваше да ме пита. Тогава бих й дал по-голямо парче да яде. Защо яде без мое позволение. Тази мишка нищо не искаше да знае за моето разположение. Тя не знаеше колко съм умен и хитър, не знаеше, че мога да й причиня хиляди злини. Каквото и да говорех на тази мишка, тя оставаше мишка. Мислено й пращах мисли да не ходи при хляба. Тя не го взимаше в съображение. Гонех я - не си отива. Най-после един ден аз я хванах по един много лесен начин и се разговарям, казвам й: "Какво да те правя сега?" И тя направи едно нещо, което всичките хора го правят от страх. Като я погледнах, трепери. Казвам: "Какво да те правя? Тук не е място за тебе, ти в гората трябва да идеш. Влязла си в тази стая, животът ти е в голяма опасност." Аз съм добър човек, пуснах я по керемидите и тя оттам насетне не се върна. Аз ви привеждам тази мишка, но то е и с хората така. Природата е в състояние да ни създаде най-големите злини. По някой път мязаме в характера си на тази мишка. Тя казва: "Не го прави." Ние правим нещо и един ден ни хване природата - и оттам насетне не го правим. Ще те попита: "Какво да направя с тебе? - Ще те пусне по керемидите и ти казва: - Тук не ти е мястото." Значи не трябва да живееш в тия условия, дето животът ти виси на косъм.

Обичай Бога,
ООК - София, 14.9.1932г.