Болестите, които съществуват, както в нашия умствен свят, така и в нашия сърдечен свят, това са все наши резултати.

Ние всички знаем, че трябва да се обичаме, но как и защо, това още не е приложено. Христос като дойде, проповядваше любовта на хората, но християнската църква и до днес още не е приложила Неговия метод и учението му. "Да обичаш ближния си като себе си" - това значи: да обичаш онова същество, което е разумно като тебе, което е близко до тебе и съставлява част от твоя организъм. Ти трябва да го обичаш като себе си, понеже ще ти бъде полезно в твоя живот. Той е твой ближен, защото без него ти не можеш да живееш. В това отношение ближен на човека е неговият ум, защото без него той ще се намери в голямо противоречие. Ближен е сърцето на човека, защото без него не може да живее. Ближен е тялото на човека като един вътрешен резултат. Без това тяло ти не можеш да живееш. Според някои, християнската философия поддържа, че човек трябва да се освободи от това тяло. Всички считат тялото като един затвор, от който трябва да се освободят. Когато живееш един нехигиеничен живот в една къща и навсякъде настане смрад, ти искаш да се освободиш от тази къща, но къщата не е виновна за това, а ти си виновен, че си живял един нехигиеничен живот. Вината не е в нашето тяло, но в неразбирането. Когато дойдем до едно противоречие, питаме: защо Господ създаде света така? Болестите, които съществуват, както в нашия умствен свят, така и в нашия сърдечен свят, това са все наши резултати.

Покрива и изправя,
НБ - София, 17.4.1932г.