Нещо предават теоретически, но трябва да се предаде и практически.

Да кажем, че вие постъпвате в училището и казвате: „Като свърша първи клас, достатъчно е!“ Но после виждате, че с един клас работа не става и казвате: „Втори клас, като свърша, достатъчно е!“ Но после се убеждавате, че и с два класа работа не става. После казвате: „Убедих се, че и с 3-и клас работа не става!“ Същото констатираш и за 4-и, 5-и до 7-и клас. После казваш: „Дойдох до 8-и клас, но стига толкоз!“ Но после казваш: „И с 8-и клас не става!“ Следваш в университета първа година, втора година, трета, четвърта. И после казваш: „Не стига!“ И казваш: „Трябва да се специализирам!“ И пак време не остава. Днес ще се специализираш, утре ще се специализираш. Като се специализираш, специализираш и нямаш вече сили какво да специализираш. Онзи цигулар, който свирил, най-после му се схванали ръцете и не могъл да свири. Ръцете му не държали. Той свирил, свирил и най-после от притискание се разстроила неговата нервна система. Нещо предават теоретически, но трябва да се предаде и практически. Може да разправиш на един човек какво нещо е доброто. Но да направиш едно добро?! Ще му кажеш: „Ела с мене, аз ще ти кажа какво нещо е доброто!“

Правият път,
ООК - София, 20.6.1934г.