Според мене, да ви изнасям вашите погрешки, това е все едно да изнасям цветята от вашата градина. Не, аз бих желал, като вляза във вашата градина, да видя всичките ви цветя на мястото си.

Ти искаш да декламираш едно стихотворение, което си заучил. Може да е от Пушкин, може да е от Хюго или от друг някой виден поет. Така хубаво си го заучил и трепериш, вълнуваш се, мислиш, ако го издекламираш хубаво, ще има букети и целият свят ще се обърне да те гледа. Така си мислиш ти. Издекламираш стихотворението, ръкопляскане има, дадат ти един букет със скъсани цветя и ти си пак сиромах. И на другия ден ти казват: „Много хубаво си декламирал стихотворението.“ Но ти останеш само с декламираното стихотворение и нищо друго. Ти като си декламирал стихотворение, тия хора ни най-малко не си отвориха кесията, само скъсани цветя ти дадоха. А пък те те натовариха знаеш ли с какъв дълг? Ти знаеш ли с това стихотворение какво направи в природата? Освен че нищо не ти направиха, но тия хора ти наложиха един дълг. Че за всички тия изпокъсани цветя ти трябва да платиш за жертвата. Защото те ще кажат: „Ти стана причина да ни изпокъсат.“ Тогава природата ти налага една глоба. Нищо повече. Природата те глобява. Наместо с твоето стихотворение да живеят цветята, те ги изпокъсаха, да се ознаменува твоето стихотворение! В Америка като идете, всички проповедници, които проповядват на амвона, имат по две чаши с изпокъсани цветя, гледал съм ги. Аз, като му погледна цветята, казвам: малко глоба имаш да плащаш ти. И американците сега плащат глоба на своите проповеди. Не само там, навсякъде. Общ закон е това! Не трябва да бъдат изпокъсани цветята! Аз сега засягам външната страна, за да изнеса вашите недъзи. Пък и да изнеса недъзите и погрешките на хората, това не ме ползува. Радват ме добродетелите. Защото, според мене, да ви изнасям вашите погрешки, това е все едно да изнасям цветята от вашата градина. Не, аз бих желал, като вляза във вашата градина, да видя всичките ви цветя на мястото си. Това значи добродетел. А сега, като вляза в градината, какво виждам: това цвете изпокъсано, онова изпокъсано. Не е приятно да гледам изпокъсани цветя.

Слушайте Го! / Слушайте Го! Дай свобода!,
УС - София, 22.10.1933г.