Когато човек върви в пътя на заблужденията, умът му се помрачава, недоволството се увеличава. Когато човек върви по правия път на истината, неговият ум се просвещава, той расте и душата му се разширява.

Заблуждението се отличава от истината по следните качества. Когато човек върви в пътя на заблужденията, умът му се помрачава, недоволството се увеличава. Когато човек върви по правия път на истината, неговият ум се просвещава, той расте и душата му се разширява. Когато вие вървите по пътя на истината, вашата душа се разширява, вашият ум се просвещава. Ако твоето дело расте, от ден на ден ти ставаш по-красив и ти казват: „Ти вървиш в кривия път!“, аз бих желал да вървя по този крив път. По този път, по който върви, той ще разбере смисъла на сиромашията, той ще разбере смисъла на богатството, ще разбере и смисъла на живота, ще разбере смисъла и на смъртта. Човек, който така мисли, той като влезе в рамките на смъртта, той ще изненада и самата смърт. Аз турям, максимум 3 неща са потребни на човека, за да бъде той свободен: да може да става толкова малък, че да минава отвсякъде, че нищо да не може да го спре; да се движи толкова бързо, че и смъртта да не може да го стигне; да бъде обширен толкоз в своята мисъл, че никой да не може да го ограничи. Че какво ще ме хване смъртта? Единственото нещо в света, което е неуловимо, то е душата. Душата се вижда, но не може да се ограничи. Душата се вижда и не може да се разбере. Единственото нещо, което се вижда и не може да се улови, е човешката душа. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, е човешката душа.

Вътрешният човек,
НБ - София, 29.7.1934г.