Писанието казва: Един ден няма да остане сълза на човешкото лице, която Бог да не изтрие. Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи. Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас. Аз бих желал да дойде не с тояга. Апостол Павел казва: „Как искате да дойда сега?“ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена. Всички топове като забият „Бум, бум!“ Онези, които не разбират, ще се уплашат, а които разбират, ще кажат: „Земетресение има.“ Това са салюти. Формата на туй е поетическа. Сега онова, което е потребно заради вас: Научете да мислите добре. Вие казвате така: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас.“ Ако вие вярвате така, какво има да се смущавате? Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има да се оплаквам? Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата. Ако не приемам нещата, тогава аз отричам тази истина. Светът по друг начин не може да се оправи. Светът без любов не може да се оправи; светът без правда не може да се оправи; светът без служене не може да се оправи; светът без наука не може да се оправи. Ние се тревожим и казваме: „Хората не живеят добре.“ Въпросът не е в това, че не живеят добре.