Често се говори за нещастията, за страданията на хората и всички се запитват защо са тия страдания и нещастия? Има един пробен камък, с който човек се изпитва в живота. Този пробен камък е страданието. Докато не е страдал, докато не е опитал нещо, човек не може да говори за знания. Щом преживее, опита и пострада за нещо, в тази област човек придобива знания. Следователно всяко нещо, което е опитано, преживяно и е дало резултат, това е знание. Стражар води в участъка един набожен, добър човек и го ругае, нарича го идиот, мисли, че той нищо не разбира. Набожният човек върви пред стражаря, но по едно време се обръща към него и му казва: "Братко, моля ти се, освободи ме за малко. Тук някъде ще се отбия, трябва да свърша една работа." – "Добре, ще те почакам." – Добрият човек се отбил малко настрани и започнал да се моли: "Господи, моля Ти се, помогни ми в този случай! Много пъти съм Те слушал, много пъти Си ми помагал, покажи и в този случай, че не съм идиот, че Ти живееш в мене и аз мисля чрез Тебе. Покажи силата Си на този стражар, покажи я и на мене!" Като се върнал при стражаря, последният му казал: "Как ме нарече ти? Братко ли ми каза? Бог наш Баща ли е? Щом е тъй, отказвам се да те водя в участъка. Бих желал да бъда като тебе." Хващат се двамата под ръка и тръгват заедно. "Сега могат и двамата да ни заведат в участъка. Готов съм на всичко !" Казвате: "Как можа този човек да се обърне към Бога толкова скоро?" – Това не става всякога, не става изведнъж. Когато се намерите в някаква мъчнотия, направете опит да видите какъв резултат ще имате. Ако Бог живее във вас, всичко може да стане. Аз вземам практическата страна на живота.