Човек е едно колективно същество и вие, като обичате едного, вие обичате всички.

Една млада сестра идва при мене, явява се при нея един граф и той казва на тази млада сестра: „Ти си идеал за мене. Аз бих желал да бъда като тебе, да те срещам.“ И тази сестра ми казва, че този брат й прави един ден един фасон. Ако аз съм идеал, ти може ли да бъдеш недоволен? Ако вие се съмнявате във вашия идеал, това не може да бъде идеал. Идеалът не може да се изменя. И ако вие обичате някого – вие мислите, че сте изгубили нещо, вие не разбирате още живота. Човек е едно колективно същество и вие, като обичате едного, вие обичате всички. Те няма да забравят вашата обич и те ще ви обикнат. Някой път кажеш: „Аз се излъгах.“ В любовта никога човек не се лъже. Единственото нещо, в което човек не се лъже, е любовта. Но, ако не обичате, тогава можете да се лъжете. Не туряйте вашето самочувствие в любовта. Ти обичаш някого, ти се радвай, че си го обикнал. Какво има да плачеш, какво има да съжаляваш, радвай се, че си го обикнал. И друг да се радва, че те е обикнал. И тогава не си правите пакост един на друг. Някой път искате да заставите някого чрез насилие да ви обикне. Чрез насилие не може да се обикне. Може да го заставите да ви каже, че ви обича, но това не е обич. Ако нямате този начин на разбиране, вие не разбирате живота.

Живите линии,
ООК - София, 10.5.1933г.