Най-първо, не съдете себе си и не съдете другите в себе си. Разсъждавайте, но не се критикувайте, докато не разберете нещо. Гледайте, каквото и да ви кажат, да спазите едно спокойствие всякога, когато вашето сърце е засегнато. При най-големите несгоди вие да имате спокойствие. Аз считам идеално следното. В древността това е станало в една от школите. Богат човек, който е облечен с ланец, със златни часовници, пръстени, с ризата му, с дрехата му, с обущата, най-модно облечен. Друг един, който е облечен с най-скъсани дрехи, чистичък, но скъсан, разчорлена косата. Тръгнат двамата, приказват братски, разхождат се, да не обръщат внимание на своето облекло. Да не каже богатият: „Искаш ли да ти подаря един костюм.“ То е най-голямата обида. Този богатият да каже: „Аз бих желал да имам един костюм като твоя.“ И бедният да каже: „И аз бих желал да имам един костюм като твоя.“ Тогава той ще съблече своята дреха и ще я облече бедният и бедният ще съблече своята дреха и ще я облече богатият. Тогава пак излизат двамата да се разхождат. Богатият, така облечен, да каже: „Бих желал да имам един костюм като твоя.“ Че туй е разбиране на живота. Ако така не разбирате тази философия, животът не може да има разрешение никога. Това е законът на любовта. Онзи, който разбира нещата вътрешно, не го спъват, той вижда други неща, които обикновените хора не виждат.