Всеки един да хване злото и да го гътне, да каже: „Българин съм, досега никой не ме е гътнал!“

Ние се смеем на Римската империя, че имали гладиатори. Сега нашите гладиатори са по-благородни. Излизат един турчин и един българин на сцената в един културен Париж, има до 15 000 възпитани парижани, гледат, ръкопляскат, те се борят. Един гладиатор, пехливанин българин, против един турчин. Всичките вестници пишат за българина. Аз бих желал всичките българи да са като Дан Колов, да гътнат злото на земята, както той гътна М. Аз го наричам Кольо. До 17-ата минута в борбата онзи му дава гръб на един герой. Най-после събужда се този българин, казва: „Досега мене никой не ме е търкалял!“ В 35-ата минута той добива една последна победа. Онзи го признава за по-силен. Та, казвам: Всеки един да хване злото и да го гътне, да каже: „Българин съм, досега никой не ме е гътнал!“ А този го хвърля на земята и онзи подскочил. Да не мислите, че злото няма да ви повали на земята? Ще ви повали. Най-после той като го хваща за ръката, завърта го за ръката така, че го повалява на земята. Държи се този М. Не да бъдем като него. И да искате, колцина от вас може да станете такива пехливани? В този живот не може да станете, но всеки от вас може да бъде герой. Няма по-красиво нещо, когато човек съзнава в себе си една сила, че може да се бори с големите противоречия на живота.

Освободеният роб,
НБ - София, 17.12.1933г.