Единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта. Любовта към Бога.

Вашата младина, вашето детство не остава във вас. И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица. Как са се изменили лицата ви? Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно. И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета. Онова красиво дете, майката, като го погледне, казва: „Ангелче!“ А сега вижда, че всичко това се е променило. Онова, което е променило човешкото лице, това са лошите условия на човека, онази борба в живота, тия постоянните промени, страдания, страдания, и най-после набръчква се човешкото лице. Всеки един от вас трябва да се бори с една вътрешна непреодолима борба, за да може малко от малко да се запази. И нито един от вас не може да си даде отчет защо е така. Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека. И пак дойде една светлина, проблесне отвътре. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот. Подобряването е външно. И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта. Любовта към Бога. Човек да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха. Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва да бъде отношението, да чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите условия, да усещаш Неговото присъствие. Да чувствуваш едно вътрешно успокояване. Христос имаше една непоколебима вяра в Бога. И казваше: „Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-голямото мъчение. Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе! Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко. Да бъде Волята Твоя. На Теб оставям духа Си, Господи!“

Което става,
УС - София, 17.6.1934г.