Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му. Хубаво е да ви насърчават, но то е до време.

Добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него. Добре е да срещнеш и силен човек в света. Кой е силен човек? – Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши. Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе. Ти трябва да благодариш за това. Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве. Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах. Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите. Сега искам да ме разберете право. Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте. Вследствие на това той минава за слаб човек. Вземете за пример гениалните хора, те са като деца. Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз? Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае. Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири. Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни. Те имат постоянно нужда да ги насърчават. Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават. Каква полза от насърчение? Даровит човек трябва да бъдеш! Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат. Нека им се каже истината, че да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му. Хубаво е да ви насърчават, но то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На какво ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира. Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка? Не казвайте, че той е Господ. Той е онзи ваш баща, Който никога не умира. – Ами майка ви коя е? Това е духът, който никога не умира. Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота. Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира. Няма какво повече да философствувате.

Благоприятната Господня година,
НБ - София, 17.3.1935г.