Докато имате тия идеи, все на това положение ще бъдете и няма да имате постижения.

Има два примера в американската история за благородство. Мисля, единият се случил в Бостон. Един голям богаташ си купил един голям куркой за един празник, събират се да ядат. Богатият купил куркоя и търси някой да му го занесе вкъщи. Минава президентът, ако не се лъжа, Линколн, и го пита какво има. „Търся някой да ми носи куркоя“. Президентът взема куркоя, онзи тръгва напред, президентът отподире, донася го до къщата. Богатият иска да му плати и му дава половин долар: „Да не би да искаш повече?“ Той си изважда картичката и му я подава. Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“. Вторият пример е пак с президент, той бил Вашингтон, главнокомандващият на армията. Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда. „Защо, – казва, – не помогнете?“ „Аз съм взводен, аз съм турен само да заповядам“. Вашингтон отива, туря рамото си под гредата и помага да я вдигнат. Той пак изважда картичката си и му казва, че той е главнокомандващият. Той можа да си тури рамото, взводният не може. Всинца вие сте взводни, аз да кажа. Бих желал да имате характера на Линколн и характера на Вашингтон, не характера на този богаташ, който търси някой да му носи куркоя и на взводния, който не иска да си тури рамото под гредата и да помогне. Докато имате тия идеи, все на това положение ще бъдете и няма да имате постижения.

Съзнателно говорене,
МОК - София, 27.12.1935г.