Любовта е всеобемаща сила. Тя не може да бъде нито само умствена, нито само сърдечна, нито само социална – Любовта не е достояние на едного, тя е обща за всички. Тя е като въздуха

Казвате: Нямам радост в живота си, няма за кого да работя. – Все има за кого да работиш. Работи за майка си, за баща си, за сестра си, за брата си, пък работи най-после за своя възлюблен. Няма човек, който да няма една възлюблена или един възлюблен. Вий ги наричате симпатии. Всеки си има по една симпатия. Никой не е без симпатия. Не възможно е човек да живее без симпатия. Докато има симпатия, човек живее. Щом изгуби симпатията си, той отива на другия свет. Никой не може да живее без симпатия. Аз се радвам, че имате симпатия. Ето какво разбирам аз под думата симпатия. Който има симпатия, през очите на своята симпатия той трябва да вижда всички други симпатии. През очите на жена си, мъжът трябва да вижда всички други жени. През очите на мъжа си, жената трябва да вижда всички други мъже. Ако жената гледа другояче на мъжете, тя ще изпадне в грешка. И ако мъжът гледа другояче на жените, и той ще изпадне в грешка. Всичките мъже и всичките жени са разнообразието в живота. Един закон свързва хората. Любовта е една и съща, но по един начин не се проявява. Тя се проявява по различни начини. С някои хора вие не можете да имате любовни отношения, в този смисъл, че едни за други хората са проводници. В дома ви може да дойде един човек, който да обединява целия дом, всички членове. В някой дом влезе една слугиня, която внесе мир между всички членове в семейството: Мъжът, жената, децата, всички са в хармония, тя ги обединява. Тя тонира цялото семейство. Всички казват: Откак дойде тази слугиня между нас, внесе мир в целия дом. Защо? Умна е тази слугиня, тя познава всички, знае как да се отнесе с всеки едного. За нея няма никакви противоречия. Откак влезе в този дом, тя произведе преврат във всички членове на дома. Друга някоя слугиня влезе в един дом и внесе размирие, целия дом обърне наопаки. (...) Казвам: Това, което осмисля живота, е Любовта. В каквото и да е отношение, дали в социално, в семейно, в индивидуално, в умствено – навсякъде Любовта, в своето голямо разнообразие, осмисля живота. Любовта е всеобемаща сила. Тя не може да бъде нито само умствена, нито само сърдечна, нито само социална – Любовта не е достояние на едного, тя е обща за всички. Тя е като въздуха. Всеки може да вземе от нея, колкото иска. Любовта е най-свободната, от която можете да дишате. Аз бих желал всички да дишате от Любовта и сърцето ви да се стопли. Всички трябва да имате вяра, която да произтича от тази Любов. Вярвайте във вашата симпатия. Ако вие нямате вяра в човека, когото обичате, какво ще стане с вас. В кого тогава ще имате вяра? Когато се казва, че човек трябва да вярва в себе си, аз не разбирам физическия човек, но вътре в мене има едно същество, в което аз трябва да вярвам. Човек трябва да вярва. Двоен е човек в себе си. Някой път сте неразположени и казвате: Дотегна ми този живот. – Нищо, ще се оправи тази работа. – Как ще се оправи? – Не бой се, ще се оправи тази работа. Ти само работи. Това е съществото в тебе, което ти казва, че работите ти ще се оправят. И наистина не се минават няколко години и работите ти се оправят. Вярвайте във вашата симпатия, която ви казва, че работите ви ще се оправят. Ако вие вярвате в нея, ще вярвате и на всички вън от нея.

Да имат живот,
НБ - София, 22.12.1935г.