Българинът, когото поправят веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, най-после научи. Хубава черта е това.

Някои от вас искате да бъдете много умни. Аз съм забелязал, че някой като дойде при мене, иска да се покаже много умен. Покажете най-първо вашата глупост. Защото аз зная – всеки, който иска да се покаже най-първо умен, ще покаже своята умност, после своята глупост. Най-първо покажи своята глупост, после покажи, колко си умен. Ти най-първо показваш колко си учен, после показваш колко си глупав. Ще обърнеш нещата. Аз не казвам да бъдете глупави, но като дойдеш някъде, покажи глупостта си. Ами някога, нали, когато се запознавате с някого, вие стиснете ръката. После казвате: „Демагнетизирах се“. Втори път не искаш да се ръкуваш. Ти първо кажи: „Не искам да се ръкувам“. След време се ръкувай. Ти първо се ръкуваш – да се покажеш, че си любезен, после започваш да се оттегляш, че си се демагнетизирал. Дръж тази идея в ума си. Демагнетизирането е умният начин. Или другояче казано: започни с малкото. При мене, като дойде някой, казвам: „Аз бих желал да бъда глупав като него“. Хората въздишат. Цели романи пишат. Някой богат човек, като мине покрай овчаря, казва: „Бих желал да бъда един овчар, да се освободя от тия неразбрани неща. Бих желал да бъда един овчар, да нося своята тояжка, да имам много спокойствие; надул си кавала, ходи спокоен“. Богатият се пържи в своето масло. Той иска да бъде като овчаря. Вие като срещнете някого, казвате: „Той е глупав, не искам да бъда като него“. След това ти направиш една глупост. Вие сте показали своята глупост, а мислите, че той е глупав. Аз бих желал да бъда като него. В България американците, които идваха тук, не можеха да научат български по единствената причина, че не искат да бъдат глупави. В едно отношение гледам българинът е по-умен. Той като иде в чужбина, той много глупаво говори на френски, на английски, поправят го, най-после научи. А пък англичанинът и американецът – той иска да го научи добре, а тогава да говори. Докато го научи, той седи 5–10 години и пак не знае езика. Българинът, когото поправят веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, най-после научи. Хубава черта е това.

Чувство на сигурност,
МОК - София, 4.10.1935г.