Физическата любов е едно разгадаване на физическия свят. Духовната любов е врата, разгадаване на духовния свят. Божествената любов е разгадаване на Божествения свят.

Кое е първото качество, с което любовта започва? Има една обич на физическото поле, на физическия свят. Има една любов, която се проявява в духовния свят. Има една любов, която се проявява в Божествения свят. Има една волева любов, една любов на чувствата, една любов на ума. Питам сега, по какво се отличава физическата любов? Първото нещо, вие искате да пипнете, да хванете, да прегърнете, да целунете. Това е физическата любов, тя по–далеч не отива. Ако искате да прегърнете един човек – тя е физическа любов. Сега по какво се отличава духовната любов? Много обяснения има заради нея. Аз бих желал вие да ми кажете как разбирате духовната любов. Може да ми дадете вашите теории. Може да сте прави, не че сте криви. Сега аз говоря за едно учение, когато аз вярвам в нещо, какво верую в дадения случай имам, то да може да ми помогне. Всеки един от вас трябва да има един вътрешен опит. Любовта не е нещо суеверие в живота. Единственото нещо, което осмисля живота е, когато любовта правилно върви. Не мислете сега, че физическата любов нищо не струва. Физическата любов е първата стъпка. Има и друга стъпка. Има и други стъпки. Три стъпки са те, три врати, през които ще влезеш в трите свята. За да разбереш, ти трябва да влезеш във физическата любов. Ако нямаш физическа любов, физическият свят с всичките предмети, с всичките форми ще бъдат нещо непонятно за тебе. Физическият свят ще бъде неразбран за тебе. Той остава затворен сега в себе си. Светът ще бъде затворен без физическата любов. Една книга затворена ще бъде физическият свят. Следователно физическата любов е едно разгадаване на физическия свят. Духовната любов е врата, разгадаване на духовния свят. Божествената любов е разгадаване на Божествения свят. Тъй ще живееш и ще вървиш. Онова, което вас ви смущава, е фактът, че вие искате този въпрос да се разреши. Вие искате да имате всичката любов. Всичката любов не може да се събере на едно място по никой начин. Запример има безброй същества в света. Ти не можеш да събереш всичката любов, която имат едни към други, тяхната любов спрямо другите не е такава. Хората, които имат любов към себе си, тяхната любов не е такава. Любовта, която имаш към един човек, не е еднаква. Никога не можеш да обичаш една котка както един човек. То е нещо невъзможно. Немислимо е да обичаш. Може да я обичаш, може да я гладиш, може да ти мърка, но онова, което търсиш, тази любов може да я обичаш от немай–къде. Защо обичаш котката? Защото няма човек да обичаш. Като не можеш да обичаш някой човек, ще обичаш някой кон, някоя крава, някое дърво. Значи трябва да обичаш. Сега се явява въпросът, как трябва да обича човек. Сега аз не искам да разрешите въпроса. Тъй както го разрешавате, не го разрешавате. Може да кажем – трябва да бъдем добри. Аз схващам доброто, но тъй от моето гледище. За мен доброто е само път, по който любовта иде. То не е нещо конкретно. Някои от вас може да искат да бъдат добри, да имат вяра. Вярата е само едно правило, по което човек може да върви. Вярата не е нещо конкретно, което можеш да го вземеш отвън. То е едно състояние. Можем да кажем, че не е състояние, но така се обяснява. Едно състояние е, вярваш. Когато вярваш, леко ти е. Като дойде някой човек, спокойно ти е на душата. Онзи, когото обичаш, най–първо ще вярваш в него. Щом се усъмниш, любовта си заминава, вярата спада. Щом вярваш в един човек, голямата вяра към някого е и любов. Ако ти не обичаш някого, не можеш да му вярваш. Във вярата се заключава възможността да го обичаш. От вярата се заключава до каква степен можеш да го обичаш. Тъй щото във вярата се заключава и щастието, че можеш да обичаш някого. Сега на земята един човек не го обичате, не вярвате в него. Не вярвате и в себе си и най–после, не вярвате и в Бога

Трите врати / Любовта. Три стъпки – три врати,
УС - София, 28.4.1935г.

.