Трябва да се говори добре. Не трябва да се прави никакво различие между един човек и друг. Вътре в ума ви трябва да има една правдива идея. Всички хора трябва да бъдат абсолютно чисти, да нямат задни цели. Ние трябва да прокараме доброто в света, любовта в най-малката й форма, в най-слабата й форма и истината в най-слабата й форма. Всякога трябва да имаме предвид любовта, в най-малките й прояви. В тая любов не трябва да има никаква задна мисъл. Съзнанието ви трябва да бъде будно. Някой може да ме прегърне с любов, но след като си замине, бръквам и виждам, че от джоба ми липсва нещо. Бих искал, като си отиде, да намеря в джоба си нещо сложено! Някой се е отчаял, иска да се самоубие и ти го прегърнеш. И като си отидеш, той да види, че в джоба му има нещо сложено. Той казва: "Никой досега не ме е срещал така, не ме е прегръщал и не ми е слагал нещо в джоба!" Направи нещо! Всеки от вас би целунал една красива мома. Но, да целунеш един беден човек в отчаяние и да знаеш, как да му туриш нещо в джоба! Аз сега привеждам един пример, който е голямо изключение. Мъчно може да го направи човек. И аз мъчно мога да го направя. Под думата "целуване" разбирам едно разположение, едно желание да помогнеш, което се появява в тебе. Човекът страда – искаш да му помогнеш по най-правилния път. И ако бихте приложили тоя метод, вие ще се подмладите най-малко с 20 години: като дойде една дрязга, да я хванеш; като дойде едно недоволство, да го хванеш, веднага да ги туриш настрани и да извадиш силата от тази дрязга и от това недоволство, и да кажеш: "Друг път, пак ще говоря с тебе!" Като дойде някоя млада сестра при тебе, ще кажеш: "Ще бъдеш така добра, да ме разбереш: много хубаво, много любезно говориш, но съм много зает. Друг път, пак да дойдеш." И тя ще си замине.