Бог е създал света и светът не може да бъде мъртъв. Камъните не са мъртви, водата не е мъртва, въздухът не е мъртъв.

Вие считате някои неща мъртви, някои живи. То е частично разбиране. Бог е създал света и светът не може да бъде мъртъв. Камъните не са мъртви, водата не е мъртва, въздухът не е мъртъв. Нас ни се виждат така. Някои неща се движат бързо. Светлината се движи, водата се движи. От какво произтича движението? Вие нямате една ясна представа за движението. И сегашните учени хора считат, че движението вече е един признак на живота. Хубаво е. Там, дето има движение, и живот има. И считат, че животът е резултат на движението. Считат движението за причина, а живота за резултат. Те са учени хора, капацитети. Е, как ще му докажеш на този учен човек, че животът не е резултат? Да вярват, че животът произвел движението. А движението е резултат на живота. И следователно по-низшите същества винаги, дето има движение, мислят, че е живо. Едно куче, като мине покрай една кола, която седи, няма да я лае кучето. Кучето мисли, че колата е мъртва. Но щом потеглиш колата, колелетата се завъртат, то се затичва и почва да ги лае. Мисли, че е живо. Казва: „Кой ви е позволил да се въртите?“ И започва да лае подире. Питам: Право ли е кучето? Не. И то се заблуждава. Та, и ние много пъти лаем така против някоя кола. Станало нещо в света, завъртяло се на някоя кола колелото – ти искаш да знаеш защо Господ позволил туй колело да се върти. Когато колата се върти, кой заповядва? Че като се качи някой на колата, трябва да се движи тази кола. Или, станало е нещо в твоя живот, ти казваш: „Защо Господ го е позволил?“

Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги,
УС - София, 8.12.1935г.