Защо не се спрете да се попитате така: Ти си един слуга, пратен на Земята да служиш на Бога. Ти, като слуга, свършил ли си всичко онова, което Бог иска от тебе?

Ще ви дам един пример. Майката изпраща детето си на бакалницата да вземе малко масло. То се заиграва тук-таме и се препъва, пада на земята, удря шишето и го счупва. Връща се с плач. То ще измисли някаква лъжа за счупването на шишето. Майката някой път ще го натупа с пръчката, а някои майки са по-благородни – тя ще му даде друго шише и ще му каже: "Да внимаваш, да не счупиш и това шише!" Вие сте пратени на Земята да си купите дървено масло от бакалницата и гледам, че някой хленчи, не му вървяло – счупил е шишето. Някой казва: "Като отида на онзи свят..." Там ще ти дадат друго шише и пари, и пак ще те пратят на бакалницата. Пак ще дойдеш. Тази работа ти ще я свършиш. Ти не може да се освободиш от нея. Може да кажеш: "Господ ще ми помага." Да не попадне човек в Божиите ръце! И хиляди години можеш да риташ, но като не си свършил работата, ще те праща, ще те праща, ще се връщаш – колкото искаш. Свърши работата без ритане – нищо повече! Пратила те е майка ти за масло – купи маслото и го занеси. И който те срещне, ще му кажеш: "Майка ми ме прати за масло. Като занеса маслото, ще дойда да играя." Детето няма право да се спира на пътя, да играе с този-онзи. Като занесе маслото, може да отиде да играе със своите другарчета. (...) Представете си, че седите на леглото вечерта и сте неразположен. Неразположен сте по единствената причина, че работите ви в света не вървят така, както вие искате. Защо не се спрете да се попитате така: Ти си един слуга, пратен на Земята да служиш на Бога. Ти, като слуга, свършил ли си всичко онова, което Бог иска от тебе? Ти казваш: "Сега трябва да поживеем на Земята." Но как ще поживееш? Ти най-напред ще донесеш маслото! Най-първо ще изпълниш Божията Любов и като ти остане свободно време, тогава ще се премениш и ще отидеш на рандеву, на забава, на театър, на концерти, където искаш – но само в свободното време. А да ходиш по театри тогава, когато е време да учиш – това не се позволява.

Тайната на даването,
ООК - София, 13.11.1935г.