Вие като умрете, 300 милиарда клетки ще се родят като живи същества, пред Бога ще се явят и ще си дадат отчета: „Колко години работим заради вас и ще трябва да платите.“

Нашето съществуване е обусловено от 30 милиарда клетки. На земята, за да съществуваме, 30 милиарда клетки се съгласили, дошли в едно съдружие, образували човешкия организъм. То е едно грамадно количество. Някои от тях са образували човешкия мозък, някои от тях са образували дробовете, стомаха, мускулите, костите, нервната система, симпатичната нервна система. Тия клетки разпределили работата и те работят. Накъде те работят независимо от самия човек. Те си гледат работата много добре. Дайте храна на вашия стомах и клетките на стомаха ще извършат много добре работата сами, отколкото вие им заповядвате. Ако изпратите въздух във вашите дробове, тия клетки ще извършат работата много по-добре, отколкото вие да заповядвате. Клетките във вашия мозък ще ви научат да мислите много по-правилно, отколкото вие да заповядвате. Сега от всичките хора се изисква да употребят мозъка си, както трябва. Човек, който иска да мисли, не трябва да се тревожи. Най-първо природата не търпи никакво насилие. Тя по видиму търпи, но винаги тя реагира. Всичките наказания, които срещате на човечеството, идат от тия безпокойства, които ние вътре в себе си създаваме. Излишни безпокойства. В Америка туй последното земетресение, статистиката дава, не повече от 50000 хора са погребани. Най-цветущите градове на тази република, всички са смъкнати до земята, чуват се виковете, воплите на онези, които са живи, за помощ. Повикали са живите от другите републики в Южна Америка да помагат на тия затрупаните хора. Писанието казва: „Живейте добре, за да е доволна земята от вас, да не би земята да стане недоволна от вашия живот.“ Защото ние съвременните хора мислим, че земята е едно тяло, което не живее, но земята живее. Някой път тя е недоволна, че ние злоупотребяваме с нейната добрина, ние злоупотребяваме и със себе си. Запример, във всинца ви има желание да бъдете господари, искате да заповядвате, каквото кажете да стане. Най-първо, право е, трябва да бъдете господари, но най-първо направете един опит, като този еврейски пророк, който бил е говедар. Най-първо ти в себе си стани господар, на своите мисли стани господар, на своите желания стани господар, на своите чувства, на всичките свои мускули, които имаш, на всичките нерви стани господар, на всичките свои удове, на дробовете, на стомаха, всичко туй да те познава, да може да се разговаря с тялото ти. Сега някой казва: „Аз като умра да ме правят каквото искат.“ Този човек, той не знае какво говори. Вие като умрете, 300 милиарда клетки ще се родят като живи същества, пред Бога ще се явят и ще си дадат отчета: „Колко години работим заради вас и ще трябва да платите.“ Тогава Господ ще им тури най-малката заплата. Една стотинка на ден, 300 милиарда стотинки, колко струват? Сметнете ги, 30–40–50 години са работили за вас, всеки ден по 300 милиарда стотинки, кажете ми, кога ще се изплащате на Господа? Кога ще се изплащате на тия работници, които са работили за вашето добро? Казвате: „Мене ми дотегна вече да живея.“ Това не е философия на живота. Трябва да се съберем, да разгледаме, че има същества събрани, те живеят заради нас. и казват: „Дано нашият господар поумнее.“ Всички трябва да станем господари на тялото, да можем да се разговаряме с тия 300 милиарда клетки. Защото всяка една иска един мил поглед да помислим за нея. Вие в живота си даже не знаете за тях, вие нищо не знаете. И тогава искате да ви обичат хората, искате Господ да ви обича. Много горделиви сте станали, казвате: „Как така Господ да ме не слуша?“ Ако ти не слушаш този зов, боли те ръката, тия клетки казват: „Пресилваш ръката. Не работи толкоз, не бъди толкова алчен.“ Стомахът казва: „Не туряй толкова хляб, дотегна ми да меля, недей ме претоварва.“ Мозъкът ти казва: „Не мисли толкоз, почини си.“ – а ти го напъваш и казваш: „Ние искаме да станем велики в света.“ Ние не знаем какво да направим. Какво ще оправим ние? Като умреш най-първо ще те пренесат с една каруца с четири коня като царкиня хубава, отзад ще има цял свят ескорт, отпред ще има няколко свещеници, проповедници, после ще ти държат надгробни речи: „Един велик човек, който се погребва в земята, отива при Господа.“ Отива при Господа. Отива да си плаща дълговете. Така не се говори. На 300 милиарда същества има да плащаш, при Господа отиваш, те ще се оплакват на Господа, че ти не си живял както трябва. Какво ще идете при Господа? Тогава всички ще бъдете като блудния син да кажете: „Господи, прости ми, че ние изпоядохме, изпопихме всичко и отсега нататък дай ни най-скромна служба.“ Чудни са тия, религиозните хора, които са толкоз горделиви. Казва: „Знаеш ли, че аз в Господа вярвам.“ Онзи Бог, който ни призовава, новия Господ в света, Той е Бог на любовта. Той казва: „Да не правиш насилие на никое същество в света, да се обхождаш с най-малките същества, тъй както със себе си. Нямаш право да измъчваш стомаха си, нямаш право да измъчваш дробовете си. Нямаш право да измъчваш мозъка си. Нямаш право да измъчваш очите си. Нямаш право да измъчваш ушите си. Нямаш право да измъчваш носа си. Нямаш право да измъчваш ръцете си, пръстите си. Кожата си нямаш право да измъчваш.“ Това е морал. Това е хигиена.

Правилно верую,
НБ - София, 5.2.1939г.