Молитвата не е нищо друго, освен една прочута реч, държана от някой красноречив говорител. Тази реч се държи пред някое възвишено същество. Като свършите речта си, то ще ви направи една добра критика. Докато им държите реч, те, възвишените същества ще ви слушат с най-голямо внимание, но после ще ви държат критика. Много безсмислени речи са държали хората на Господа. Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва. Аз бих желал да кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам. Дай ми повече страдания, т.е. повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа. А тъй, да разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва.