Преди всичко трябва да бъдеш спокоен – никога не се стеснявай, нищо не казвай. А вие предварително си туряте една идея и казвате: „От мен нищо няма да стане!“

Да допуснем, че не разбирате някой предмет. Например, учениците от класовете казват: „Онзи ден Учителя говори по един предмет, но този въпрос не можах да го разбера“. Или казвате, че нещо по геометрия не ви е ясно. Но учителят сяда, започва да говори, говори и ви идва едно вътрешно прояснение. Следователно, преди всичко трябва да бъдеш спокоен – никога не се стеснявай, нищо не казвай. А вие предварително си туряте една идея и казвате: „От мен нищо няма да стане!“ Вярно, това е статично положение и ако не учиш, от теб действително нищо няма да стане, тъй както, ако не ядеш, нищо не можеш да бъдеш. Ако не учиш, учен човек не можеш да станеш; ако не пееш, певец не можеш да станеш; ако не говориш, оратор не можеш да станеш. Ако сам не учиш, а караш други да говорят, ти не можеш да се научиш. В България дойдоха американци и не можаха да се научат български, защото искаха първо да научат правилно езика, че тогава да почнат да говорят. Нито един не можа да се научи, защото не се упражняваха. Та казвам: макар отначало криво-ляво, трябва да говорим, за да се научим. Рекох на американците: „Влизам ви в положението, вашият език е по-обработен, по-културен, не мяза на български. Българският е дивашки, но не толкова, колкото китайският – по-културен е от него“. Китайците и англичаните имат едносрични думи, защото ценят времето. Защо китайците са създали едносрични думи? – Те са пестеливи на време и тази им пестеливост показва, че не мислят. Китаецът е доста наблюдателен, но когато трябва да мисли философски, там го няма.

Мускулно и нервно напрежение,
МОК - София, 12.3.1937г.