Когато един цар вземе и подпише едно нареждане и каже да се направи едно добро, това веднага се изпълнява. Думата му има сила. Но ако един беден човек каже десет пъти на ден да се направи добро, това няма да го изпълнят. Когато ние пребъдваме в Бога, каквото кажем става, както при случая с царя. Когато не пребъдваме в Бога, тогава нашето положение е както при втория случай. Казваме: “Това, онова да бъде”, но нищо не стане. Защо? Единствената причина е, че не пребъдваме в Бога. Ти, като не пребъдваш, работите не стават или малко стават. А щом пребъдваш всека една твоя мисъл, чувство или постъпка стават. Това, което подписваш, става. И Христос казва: “Ако пребъдвате в мене, каквото поискате от Отца ми, ще ви бъде.” Христос казва: “Досега не сте просили. Просете и ще ви бъде.”