Бъди във всичките си положения естествен. Не мисли какъв образ ти е дал Господ. Играй си ролята както трябва.

Kогато се смее човек, и когато е сериозен, и когато прави нещо, има неща, които са Божествени. Човешки неща наричаме, когато човек не оценява хубавите мисли в себе си. Че де е лошото, че си се засмял? В смеха се дигат устните нагоре, в скръбта спадат мускулите. Дали си се засмял, или се усмихваш, ти даваш движение на тялото. Ти се радвай, че си се засмял. Бъди тогава сериозен, в какво седи тогава сериозността? Можеш да бъдеш сериозен. (Учителят показва едно спокойно изражение на лицето. После показва навъсено.) Казва: „То е човешко“. Засмей се! Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй. Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено. Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си. Бъди във всичките си положения естествен. Не мисли какъв образ ти е дал Господ. Играй си ролята както трябва. Ако имаш роля на радост, играй я. Ако си сериозен, играй. Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е. В скръбта има нещо много хубаво. Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта. Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората.

Богатство и сиромашия,
ООК - София, 23.2.1938г.