Когато обичаме някого, ние трябва да бъдем толкова деликатни, внимателни към душата, към ума и сърцето на любимото ни същество, че да не допуснем в него мисълта, че искаме да го използваме, а да оставим в него мисълта, че сме готови да се жертваме за него.

Онзи господар, който иска да има много овце и говеда, нали им приготвя сено и всякаква друга храна? Кой е онзи човек, който иска да бъде господар, да бъде знатен, големец пред другите хора, а да не слугува на своите коне, волове и овци? Всеки овчар, всеки господар слугува на своите овци. Но щом влезем в обществения живот и започнем да се занимаваме с хората, мислим, че законът за слугуването трябва да се приложи другояче. Не, по същия начин този закон трябва да се прилага и тук. Христос казва: „Да бъде ваш слуга.“ На кои? Ти можеш да бъдеш слуга само на онзи, когото обичаш – не можеш да слугуваш на някого, когото не обичаш. Следователно под думата слуга Христос разбира големец, защото слугуването е свързано с Любовта, а Любовта се стреми към Великото, стреми се да обхване всички хора и да ги владее. Това е желанието на Любовта. Христос казва: „Който има този закон в душата си, той трябва да прояви и другите стремежи на Любовта, трябва да служи на другите, които обича.“ И тъй, от Христовите думи се разбира, че истинското големство се основава на слугуването – слугуваш ли, ще бъдеш големец; не слугуваш ли, никакъв големец не можеш да бъдеш; слугуваш ли, можеш да бъдеш майка; не слугуваш ли, не можеш да станеш майка; слугуваш ли, можеш да бъдеш баща; не слугуваш ли, не можеш да станеш баща; слугуваш ли, можеш да бъдеш учител; не слугуваш ли, не можеш да станеш учител. Този закон, законът на слугуването, съществува винаги между двете противоположности: между слуги и господари, между учители и ученици, между майки и дъщери, между бащи и синове. И тъй, когато обичаме някого, ние трябва да бъдем толкова деликатни, внимателни към душата, към ума и сърцето на любимото ни същество, че да не допуснем в него мисълта, че искаме да го използваме, а да оставим в него мисълта, че сме готови да се жертваме за него – можеш ли да вдъхнеш през целия си живот в душата на някой човек мисълта, че си готов да се жертваш за него, ти си спасен; внесеш ли в него мисълта, че искаш да го използваш, ти си загубен. Бих желал между вас да има надпреварване в изпълнението на длъжността на слуги – аз ценя слугите. Сега Господ се нуждае от слуги. Първият слуга е Господ, Той иска помощници – от Господар Господ е станал слуга.

Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга,
СБ - В.Търново, 23.8.1920г.