Не ще оживее това, което е в нашия ум, а вярно ще излезе това, което е в нашето сърце. Каквото ви продиктува сърцето, деветдесет и девет процента излиза вярно, а следователно предчувствията на нашето сърце са по-верни, отколкото мислите на нашия ум.

Някой път решаваш да направиш едно добро, но не ставаш сутринта; това направиш, онова направиш, пропуснеш го и вечерта така си отмине. Но после отидеш да загладиш твоята постъпка, извиниш се, а с това става у тебе промяна. Първият син е умът, който обещава, а вторият - човешкото сърце. Забележете: всички интелигентни хора, които много обещават с ума, нищо от тях не излиза. А онези хора на сърцето, които минават за смахнати, те най-после всичко извършват. Тъй че бъдещата култура е културата на нашите сърца. Не ще оживее това, което е в нашия ум, а вярно ще излезе това, което е в нашето сърце. Каквото ви продиктува сърцето, деветдесет и девет процента излиза вярно, а следователно предчувствията на нашето сърце са по-верни, отколкото мислите на нашия ум. И тъй, Христос иска да ни обърне вниманието да обработваме сърцето си. Бъдещата култура е култура на сърцето. Бих желал всички общества, всички народи да образуват дружество на сърцето. Но да не остане само в проект, а да се приложи в действителност. Сега какво правят? Образуват едно дружество, съставят му програма, представят я в Министерството на одобрение, викат свещеници да му светят вода, избират комисии, които да поемат работата, и докато започне да функционира, то свършва с живота си. За в бъдеще не е необходимо да се обявява това дружество, няма нужда от никакъв водосвет. Кажете и решете, и по решение от свише това дружество ще съществува. Нямам нищо против това, което се върши. Нека си вървят старите дружества по стария път. Но новите, които ще се създават, да бъдат по новия план, и да знаят как да вършат работата.

Работи на лозето ми,
НБ - София, 14.12.1919г.