Сутрин като излезете, зависи от първата крачка, как ще я вземете, какъв ъгъл ще направите.

Най-първо човек трябва да започне с изкуството на човешката мисъл. Да знаеш да мислиш, то е изкуство, после да знаеш да чувствуваш, то е пак изкуство и да знаеш как да постъпваш и то е изкуство. После, изкуство е да учиш добре. Ще се научиш на изкуството да слушаш. Ще се научиш на изкуството да гледаш. Ще се научиш на изкуството на обонянието, ще се научиш да вкусваш нещата, да ги ядеш, и най-после ще се научиш да ги пипаш. Човек трябва да изучи изкуството да ходи, да работи, това е изкуство. Вие считате, че то не е изкуство. Ами, че твоето нещастие е сутрин като излезете, зависи от първата крачка, как ще я вземете, какъв ъгъл ще направите. Сега не искам да ви турям в едно заблуждение, но аз като видя как някой тръгва, казвам: Този както тръгва, никакъв успех няма да има, съвсем ще загази. Този, който тръгне изведнъж се засилил, нищо няма да направи. Този, който тръгне и бърза, нищо няма да направи. Той е като заека, като бяга и го блъсне някой храст, подскочи. Хукне да бяга, казва: „Голяма опасност, ще ме изядат“. Станеш сутрин, казваш: „Какво ще правя, аз имам толкоз дългове да плащам“. Изпоплашиш се, имаш да даваш. Ами щом имаш да даваш, защо не бъдеш толкоз честен да идеш при баща си и да кажеш: „Татко, направих дълг без твое позволение“. Защо ще го криеш? Изповядвай се пред баща си, а ти минаваш пред баща си, като че нямаш никакъв дълг, че всичко е изправено. Той изпратил сина си, да се учи в странство и му изпращал по 10 000 лева на месец и той като ги изхарчил, нищо не изучавал и направил още 5000 лева дълг. Връща се, лъже баща си, че е свършил. Не отива да се изповяда, а лъже баща си. Всички вие сте все такива синове. Съжалявам, че го казвам, понеже между вас аз мязам на учител, който учи синове, които не са изпълнили дълга към баща си. Щом лъжете баща си, ще лъжете и мен. Каквото и да ви преподавам, ще го преподавате тъй, както не трябва. Сега бих желал да ви кажа, че сте много добри. Много добри сте, но има да давате. След туй седнал някой да ми разправя, че имал карма. Наскоро един от окултното общество, идва да ми разправя, казвам: Вие страдате, вашите главатари страдат от тщестлавие. Всеки мисли за себе си, иска да прокара някоя своя теория.

Аз ще оздравея,
ООК - София, 24.11.1937г.