Като ходя сега по Търново, наблюдавам хората, срещам разни свещеници, съдии, учители, стражари, слуги и си казвам: братя, тъй, както живеете, не вървите по правия път, не е това Христовото Учение, не е Братство. Аз срещам много свещеници, проповедници, учители, стражари и други благородни хора, но срещам и неблагородни между тях. Това не е упрек, но констатирам един факт. И казвам, че трябва да се повдигнем до такава висота, до този чист морал, който ни се посочва от Светлото Братство. Да не лъжем! Майките и бащите не трябва да лъжат. Каквото каже майката, бащата, свещеникът, съдията, трябва да го изпълнят, да умират на своята дума. Ако аз изпълня своето обещание, мога да се нарека човек; не го ли изпълня, в мене няма никаква човещина, никакво братство. Бъдещата наука е на страната на онези хора, които живеят по този начин. Аз виждам в младото поколение стремеж към нови идеи. Като следя комунистите, не ги осъждам, виждам, че те, без да се препоръчват за християни, вършат хубави работи, правят големи жертви. А християните, които говорят за Христа, гледат как да се осигурят. И тъй, комунистите са безверници без пари, а християните - вярващи с пари. Аз бих желал да срещна един човек, който да знае, че има Господ в света, да се срамува, когато излъже някого, да знае, че ще бъде осъден, когато обиди някого, и да бъде искрен да иска извинение. А сега, като извършим едно престъпление, казваме "аз имам право". Да, всички имаме право да вършим престъпления, всички имаме право да лъжем, всички имаме право да вършим добрини, да говорим истината, всички имаме свобода, но трябва да знаем, че всеки ще отговаря. Ако крадеш, ще те крадат; ако съсипваш, ще те съсипват; ако обезчестяваш, ще те обезчестяват. Каквото правиш, такова ще намериш. "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери", казва Христос. Законът е верен.