В живота има и лоши, и добри условия. Ти не вървиш в правия път и казваш: „Да ме избави Господ от тези лоши условия!“ Казвам: не, условията са лоши, само защото ходиш в лошия път. Аз не бих желал да съм вън от тези Божии условия; предпочитам тях пред царската корона, пред царския път. Лошите условия – това са двата Божии пръста, с които Той ни улавя и казва: „Аз те изпратих на Земята, за да развиеш и подобриш тези условия, да ги използваш, а ти какво правиш?“ Господ ни е изпратил на Земята, за да се учим. Ние казваме: „Господи, благодарим Ти, че си ни изпратил на Земята да работим и да се учим.“ Господ ни пита: „Е, какво научихте досега?“ „Досега научихме да разкопаваме земята и да я обработваме, да сечем дърва, да колим кокошки, агнета. Културни хора сме ние!“ Господ ни отговаря: „Аз не ви изпратих на Земята да колите кокошки и агнета, да правите суджуци и други подобни, а да се учите и да бъдете добри.“ В какво се състои тази добрина? Някой от нас отиде на гости, но не му заколят кокошка и той казва: „Свиди им се на тези хора да заколят една кокошка, а наготвили боб. И това ми било посрещане! Друг път няма да стъпя в тази къща!“ А друг някой отиде на гости, посрещнат го добре и той казва: „Тези хора ми опекоха кокошка, сложиха ми хубаво винце. Това разбирам посрещане!“ Сега светските и религиозните хора са под един знаменател. Не казвам, че ние сме много по-добри от светските, а че не сме още това, което Бог иска от нас. Не ви осъждам, не казвам, че сте лоши, а само констатирам един факт и казвам, че работата ви не е свършена. Отида при някой работник, който копае на лозето, гледам го, че не го е прекопал още. Отивам на другия ден – същото положение; отивам на третия ден – същото, работата още несвършена. Обръщам му внимание на това, а той се сърди, казва ми, че го обиждам. „Не те обиждам, но лозето трябва да се прекопае навреме.“ Кое е лозето? То е нашето тяло, нашите сили и способности, които трябва да се обработват точно навреме. За тази обработка обаче е необходима Любов. На този свят хората започват да работят само тогава, когато времето се стопли. Но щом времето се стопли и вятърът започва да духа. И тъй, едно от качествата на топлината е, че тя произвежда движение и понякога вдига прах, вятър, става проветряване. Проветряването е признак, че Любовта е започнала да действа. Когато дойде Любовта, тя докарва едно проветряване, проявление на живот, на работа. Когато ни дойдат неприятности, ние започваме да действаме. Българите казват, че като ни нагостят с боб, това било лошо, а като ни нагостят с кокошка – добро. Но това е относително добро, а абсолютното Добро в света е да бъдем добри за всички.