Ние се нуждаем от богатство, което не се изтощава. И като го крадат, да не могат да го откраднат, да не се смалява това богатство. Има едно богатство в света, което не се краде, това е човешката мисъл. В това отношение вие трябва да бъдете богати. Ако човек се обижда, той не е богат човек. При всяка една обида, човек става най-малко два пъти по-богат, отколкото е бил по-рано. Всякога хората ни хвалят, за да им дадем нещо повече. Когато някой започне да ви хвали, че вие сте такъв, онакъв, че като вас не е срещал човек, това показва, че той иска да вземе нещо от вас. И вие сте длъжни да давате. Защо? Всеки извор или всяка чешма е длъжна да дава на когото и да е: и на животни, и на хора, и на буболечици. Който дойде, все трябва да му се даде и то кой колкото иска. Божественият извор никога няма право да отказва нещата, да каже, че на този или на онзи не иска да даде. Всеки е свободен да вземе толкова, колкото иска. Когато ние дойдем до положението на този извор, да даваме на всички, ние сме дошли до положението да изпълняваме Божията воля. Лесно е да се каже, но мъчно, трудно е това изкуство.