Не е въпрос към всички еднакво да се проявявате, но трябва да знаете как да се обхождате с всяко живо същество.

Вие трябва да използувате нещата в живота, защото, ако не ги използувате, вие пакостите сами на себе си. Вие страдате от неизползувани работи. Ще кажете за някой човек, че не струва да дружите с него. Не е така. Ако един човек за вас няма никакво съдържание, за друг някой има съдържание. Ти можеш да не обърнеш внимание на една ябълка, но Господ отдавна е обърнал внимание на нея. Той отдавна е турил печата си върху нея. Ти погледнеш към едно животно и казваш: „Животно е това.“ Да, но Господ отдавна е турил печата си върху това животно. Той го гледа как върши работата си днес и казва: „Много добре правиш.“ Аз съм гледал внимателно очите, погледа на вола и казвам: Бих желал да имам това, което волът има в своя поглед, в своите очи. Господарят му го бие, а той погледне спокойно, философски, не се навъсва, но си казва в себе си: „Господарю, един ден и ти можеш да се намериш на моето място, тогава ще разбереш как трябва да се отнасяш. Едно време и аз бях като тебе сприхав, но сега уча урока си. Ще се оправя един ден.“ Сега вие веднага ще кажете: „Човек ли е бил някога?“ Питам: Когато един човек не се отнася както трябва, човек ли е той? – „Ама говедо ли съм?“ Ако ти не се отнасяш като човек с любов в пълната смисъл на думата, можеш ли да се наречеш човек? Ако ти не (се) обхождаш с любов като човек, ако не се обхождаш със знание и мъдрост, като човек, и ако не се обхождаш с истина и свобода, като човек, каква е твоята човещина? Човещината се заключава в любовта, която трябва да проявиш към всички. Човещината се заключава в знанието и мъдростта, които трябва да проявиш към всички. Човещината се заключава в истината и свободата, които трябва да проявиш към всички. Не е въпрос към всички еднакво да се проявявате, но трябва да знаете как да се обхождате с всяко живо същество.

Малките заповеди,
НБ - София, 28.11.1937г.