Казвам на всинца ви: Спрете се при едно животно, трябва да имате благородство. Погледнете – една душа седи, за бъдеще ще има Царството Божие.

Не мислете, че няма да имате нужда от другите. Мене ми е приятно, когато слушам един музикант. Когато видя един художник, който рисува, един работник, който работи, навсякъде, каквото възприемам – мравите, пчелите, дърветата, навсякъде виждам каква разумност има в природата. От туй, което виждам, аз се спирам пред едно дърво с благоговение, виждам каква разумност, каква интелигентност работи. По някой път като ви казвам, че си разговарям с тези дървета, при неблагоприятните условия ми разправят как са преминали. В туй аз не ви казвам да вярвате, не искам да ви убеждавам. Казвам какво виждам. Ако не виждам такива дървета, вие сте прави. Ако мисля, че аз се разговарям при тия дървета, които виждате, то не е вярно, за мене дърветата са вече друго нещо. И като седна при туй дърво, като седна при една череша, клонът се приближава при мене. Нещо казва: „Я ги вземете.“ Всички те оживяват. Тия дървета с любов вече ми дават. Като ям, с всяка череша, която изяждам, влиза живот. Виждам какво голямо самоотричане, каква голяма жертва правят. Те са жертва на цялото човечество. Казвам: Много благородна черта. На тях казвам: „И аз бих желал да бъда като вас. Туй значи разбиране.“ Те ми казват: „Ние желаем два пъти повече да бъдем като тебе.“ Казваме: те са дървета, растения. Но аз съм минал по този път, съзнавам това. То е Божественото. Казвам на всинца ви: Спрете се при едно животно, трябва да имате благородство. Погледнете – една душа седи, за бъдеще ще има Царството Божие. Седите при един беден човек – пред него има бъдеще. Който и да е, това е Божественото.

Елате да разсъждаваме,
НБ - София, 30.5.1937г.