Когато хората станат крайно егоистични и започнат да мислят само за себе си, войната се явява като едно средство, което показва на хората, че трябва да се пожертват, да се самоотрекат.

Казвам: Ние, съвременните хора се нуждаем от една възвишена любов. Казвате, че не можете да направите някои работи. Вземете, днес всички хора и всички народи правят невъзможните работи, а казват, че пари нямат, че това или онова нямат. Ето, вземете днес народите се въоръжават да бъдат силни. Добре е, че се въоръжават, защото във въоръжаването работи човешкият ум. България е похарчила повече от три милиарда за въоръжение. Англия е отпуснала един бюджет от двеста милиарда за въоръжение. България в сравнение с Англия нищо не представя. Като вземете въоръжението на Германия, на Франция, на Русия, на Съединените Щати, виждате, че всички тия народи правят един велик подвиг с това въоръжаване. Невидимият свят събира всичката тази енергия, която се изживява за непотребни неща. В миналите войни едни народи биваха победени, а други победители. Ако в бъдеще стане война, няма да има победители, всички ще бъдат победени. Това ще го проверите. И когато всички бъдат победени, народите ще видят, че не е този пътят, по който човечеството може да се подигне. Нека се въоръжават народите, но те трябва да знаят, че има и друг един начин за въоръжаване. Зад ножа нека седи човешкият език. Зад оръжията нека седи човешкият глас. Зад всички предохранителни средства нека седи силата на човешкия ум от една страна, а от друга – устойчивостта на човешките чувства. Войната принася едно голямо благо на света. Тя принася такова благо, каквото вярващите не могат да принесат. Когато хората станат крайно егоистични и започнат да мислят само за себе си, войната се явява като едно средство, което показва на хората, че трябва да се пожертват, да се самоотрекат. Значи, войната е един отрицателен метод за самоотричане и самопожертване на хората. Вие виждали ле сте, как един войник отива под дъжд от куршуми или от гранати да се бие и излага живота си на явна смърт? Няма какво да се прави днес. Докато хората живеят по този начин, войната е неизбежна, тя е на мястото си. Ние не искаме да се бием и казваме, че война трябва да става, но не по закона на насилието, но по закона на любовта. Бъдещето, което иде, пък, изисква жертва, но жертва разумна. Не е въпросът да кажете, че сте против войната. Не трябва да се разсъждава така. Ние сме против една глупава война. Ако ще се биеш, за да те бият, по-добре не се бий. Ако ще се биеш, за да биеш, тогава бий се. Но ако ще се биеш да те бият, по-добре не се бий. Нищо повече. Правилото е такова: така ще се приготвиш, че като се биеш да не бъдеш бит. Според нас, доброто в света е една война, в която човек всякога побеждава, без да го бият. И в доброто има мъченици, както и във войната. И в злото има мъченици. И в злото има страдащи, и в доброто има страдащи, само че първите са слуги на условията и на възможностите, а вторите са господари на условията и на възможностите. И на първите главите падат, но стават на пръст. И на вторите главите падат, но са господари на положението. Без да мисли много, някой казва: „Аз съм, който ще се бия.“ Казвам: „От кои си ти – тебе ли ще бият, или ти ще се биеш?“ – „Не зная.“ – „Тогава проучи добре този въпрос. Ако ще се биеш и ще те бият, тогава моят съвет е по-добре да не се биеш. Ако си се упражнил добре и си сигурен че ще биеш, тогава иди. Но ако не си сигурен, тогава по-добре стой настрана.“ Сега ние не казваме, че хората не трябва да се бият, ако се бият, разумно трябва да се бият. Сега войната е неизбежна, тя е една необходимост, защото става и вътре в човека. И в сегашния си живот, при най-хубавите си състояния и при любовта даже, хората пак воюват. И в любовта хората пак започват да се делят, да се питат, кой трябва да бъде пръв. Няма защо да спорят по този въпрос. На всеки човек е определено къде да бъде и какъв да бъде. Ако на дъното на една тенджера турите масло, то пак ще излезе на повърхността. Защо? Защото е по-леко. Ако пък оставите парче олово на повърхността, то веднага ще слезе долу, защото е тежко. Всеки човек определя положението си в живота според тежестта на своите мисли, чувства, желания и постъпки.

Любовта като среда, като сила и като възможност,
НБ - София, 30.4.1939г.