Според мене истинска женитба, т.е. женитба по любов е онази, когато, мъжът и жената, като се оженят, никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си.

Ние днес поддържаме, че в любовта няма нации, няма никакви граници. Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват, има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството, кажете ми? Мислите ли, че ако един бял се ожени за един негър, че ще роди някакъв гений или светия? Вземете, има ли някой черен светия? Коя църква днес познава някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черният човек не може да бъде светия. Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен? Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви. Някои казват, че единият може да бъде турчин, а другият – православен, те пак ще си живеят. Турците обаче имат една поговорка, като казват: „И така да е, пак не вярвай.“ Сега, аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение. Ако засегна положението ви, ще кажете: „Ами какво да правим ние, които вече сме се оженили?“ Досега вие сте правили само проба в женитбата. Никой от вас не е женен. Това, което вие наричате на Земята женитба, не е нищо друго, освен проба, освен съдружие. Сегашната женитба е само учреждение – нищо повече. Според мене истинска женитба, т.е. женитба по любов е онази, когато, мъжът и жената, като се оженят, никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си. Каквото и да направи мъжът, каквото и да се говори за него, жената никога да не вижда никакви отрицателни постъпки в него, нито пък мъжът да вижда нещо лошо в жена си. Каквото направят единият или другият, те да виждат само добро.

Синаповото зърно,
НБ - София, 18.4.1937г.