Тези хора, които Бог обича повече, работят повече, а пък тези, които обича по-малко, работят по-малко; тези, които са по-силни, по-голям товар носят. Така седи онзи великият закон на Битието!

Каква сметка ще държим на Господа как Той обича, кому какво е дал. Някой път се месим защо Господ обича някого повече, а някого по-малко. По кой начин ние мерим любовта? Може ли да се премери любовта? Отде знаете, че някой вас обича повече, а друг обича по-малко? Това са все заблуждения. Аз не съм срещнал нито един човек, който да знае дали го обичат, или не. Много мъчна работа е това. Това са предположения. Има едно правило. Аз да ви кажа: Истинската любов има една черта. Дето вие считате, че могат да ви обичат или не – това е човешко. Или да се съмнявате в любовта и да страдате – това е човешко. В любовта няма никакво противоречие. Любовта не може да обича едного по-малко, а другиго повече. Мога ли аз да обичам ръцете си повече, отколкото краката си? Невъзможно е. Всичко онова, което аз нося, еднакво го обичам, само че тези неща, с които си служа повече, са повече пред мене. Като че привидно обичам тях повече и с тях се занимавам. Но един ден и краката ми са потребни, и сърцето ми е потребно, и ушите, и носът, и всяко мускулче ми е потребно. Всичко това ние еднакво го обичаме. Ние седим някой път и мислим, че Господ не ни обича. Тези хора, които Бог обича повече, работят повече, а пък тези, които обича по-малко, работят по-малко; тези, които са по-силни, по-голям товар носят. Така седи онзи великият закон на Битието! Ние си правим известни заключения и казваме: Мене не ме обичат. Всеки може да те обича. Вие може да бъдете обичани. Защо ще турите съмнение в него, да се съмнявате в неговата обич? Мислите ли, че вие сте пратени на земята да обичате само един човек? Не. Вие се заблуждавате. Вие трябва да обичате всичко онова, което Бог е създал. Но онези хора, които ви правят добро, естествено е, че тях ще ги обичате повече. Това не е пристрастие на любовта от Божествено гледище. Сега аз ви говоря за тази любов, понеже ако не размишлявате така, вие ще остареете и най-после ще дойдете до едно място – ще се обезсмисли животът ви и ще се оплаквате.

Трите пътища,
УС - София, 2.4.1939г.