Любовта трябва да бъде като подтик в живота ти. Само тогава животът ще има смисъл за тебе. Прави ли човека нещо без любов, това е робство, това е мъчение.

Като не разбира богатството, което му е дадено, човек казва: „Какво имам?“ Как какво имаш? Ти имаш пет пръста. Ако си пианист, какво ще правиш без един пръст? Ако ти липсват и двата или трите пръста, какво ще правиш без тях? Един пръст даже за пианиста струва милиони. Ще кажете, че ще свирите с един пръст. Аз не бих желал да свиря с един пръст. От един пръст ще излезе само един тон. Като дигне показалеца си нагоре, човек показва своята личност, своето достойнство. Той казва: „Аз съм човек, имам гордост, имам достойнство. Аз съм човек, който мисля.“ Когато дигне втория си пръст, човек иска да каже, че в него има чувство на справедливост, той прави разлика между добро и зло. Като дигне безименния си пръст, с това човек показва, че има чувство към красивото и великото в живота, има вкус, може добре да се облича. Малкият пръст пък показва, че човек има отношения с хората, знае как да се обхожда с тях. Ако няма малкия си пръст, човек не би знаел, как да се обхожда нито със себе си, нито със своя ближен. Всеки човек, който не се отнася добре със своя ум, със своето сърце, със своето тяло, неговият малък пръст започва да се деформира. Ако човек не се учи добре, не мисли правилно, не знае как да се облича и да цени красивото и хубавото в света, безименният му пръст започва да се деформира. Ако човек не постъпва справедливо, деформира се средният му пръст. И най-после, ако човек не оценява своето достойнство, това, което Бог му е дал, деформира се показалецът му. А онези, които не любят Бога, деформира се палецът им. Значи, палецът е свързан с чувството любов към Бога. Показалецът – с достойнството. Средният пръст – със справедливостта. Безименния – с наука, музика, изкуство. Малкият пръст – с правилна обхода. Тъй щото, като дигне човек ръката си нагоре, трябва да знае, какво да прави. Ще започнеш от палеца си – с любовта, която ще приложиш в своя личен живот. После ще я приложиш в справедливостта, в науката, в своите материални работи, в къщата си, във всичко, което вършиш. Всичко ще правиш с любов. Каквото правиш, учиш ли, обличаш ли се, всичко трябва да правиш с любов. Любовта трябва да бъде като подтик в живота ти. Само тогава животът ще има смисъл за тебе. Прави ли човека нещо без любов, това е робство, това е мъчение.

И ще бъдеш блажен,
НБ - София, 8.1.1939г.