Защото не трябва да се хвалим със своето настояще, нито със своето минало, защото не сме дошли до онова съвършенство.

Сега да оставим нашите възгледи – какво сме били. Защото не трябва да се хвалим със своето настояще, нито със своето минало, защото не сме дошли до онова съвършенство. Какво ще се хвали един, който е голям вол. Че едно време е бил с големи рога, че той е бил най-големият вол и всичките други ги е надминавал със своята сила. Че всичките волове се страхували от неговата сила. И че всичките други волове се страхували от него. Няма какво да се хвалим с това. Или вие ще се хвалите, че много знаете. Че ако идете в невидимия свят, колко знаете? Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях. Вие даже не знаете колко хора има на земята. Не знаете колко птици има на земята. Не знаете колко риби има в моретата. Колко плодни дървета има на земята не знаете. И не знаете колко килограма вода има в морето. От това зависи вашето щастие. Ако знаеш колко килограма има, всичко можеш да направиш. Ако не знаеш – не можеш. Възможностите тепърва идат. Ние нямаме още възможности. Сега имаме, но не сме работили. Отсега нататък има да работим. Ама вие по музика колко октави можете да вземете? Една октава, нали? Някой казва, че е много праведен. В небето той е още дете. В небето най-малките деца, които още бозаят, вземат четири октави. Певци са те на четири октави. И това се счита, че още не е нищо. Там пеят на 4, на 10, на 20, 40, 50, на 100 октави. А сега на вас, за да станете един праведник, колко октави ви трябват? Една сестра седи и казва: „Учителю, взимам вече до горно „ла“.“ Няма още две октави. Остава още „си“ да вземе. Но трябва да вземе още и „до“, за да влезе в третата октава. Сега всичко това ви го говоря само за поощрение – трябва да се разработят и нашите способности. Ние сме хора, които не работим. Аз, като ви гледам, челата ви – необработени са. И като гледам веждите на хората, гледам кой накъде не е работил. Казвам: Този човек, някой от вас, има тук да работи над веждите, друг – в средата на веждите, трети – на горната част на челото. Много работа трябва, за да имате една широка светлина около веждите, над челото. На някои от вас долната част на челото не е развита. На някои от вас, гледам, главите са по-широки отколкото трябва. Знаете ли, ако станете религиозни, главата ви ще бъде тясна, а издигната нагоре, като тенекия. Пък ако станете много смел и решителен, ще бъде главата ви висока и сплесната; пък ако станете разумни, честолюбиви, главата ви ще мяза на някоя краставица. А съвършеният човек подразбира, че има една глава правилна, която във всичките области е еднакво развита. Че това е хубавото. В тях всичко е красиво. Тогаз казвам: Работил е този човек!

Добрият език,
УС - София, 25.9.1938г.