Който има светли и благородни мисли, той е в състояние да възлюби и врага си.

Един индус дал една ябълчна семка на най-малкия си син, като му казал: „Синко, виж, какво се съдържа в тая семка“. Синът взел семката, сварил я и казал на баща си: „Татко, сварих семката, но нищо не излезе от нея“. Бащата дал друга семка на втория си син, и той да я изследва. Синът изял семката и казал на баща си: „Татко, изядох семката, оказа се малко горчива, нищо друго не разбрах“. Най-после, и третият син получил една ябълчна семка. Той посял семката и казал на баща си: „Татко, посях семката и след време ще видим, какво ще излезе от нея“. Следователно, дайте на човека една семка да видите как ще постъпи. Един ще свари семката, друг ще я изяде, трети ще я посади. Малцина посаждат семката. Оня син, който посадил семката, само той разбрал силата, която се крие в нея. Семката е непроявеното дърво. На същото основание, казвам: Всяка мисъл трябва да се посее, да израсте и да даде плод. По какво се познава силата на една мисъл? – По нейната светлина и благородство. Който има светли и благородни мисли, той е в състояние да възлюби и врага си. Може да си намислил да извършиш убийство, но посети ли те Божествената Любов, веднага се поляризираш. С убийство нещата не се завладяват. Убийството не разрешава въпросите. Какво ще придобиеш ако отвориш стъкленица, в която има отровен газ? Отровният газ трябва да се сгъсти, да се превърне на течност и после да се преработи. Злото трябва да се сгъстява, но не и да се разширява. Това е закон. Сегашните европейски народи се намират във фазата на разрушаване. Те не прилагат Христовото учение, но старите учения на далечното минало. Войната е остатък от едно старо вярване. Идолите са остатъци от стари вярвания. Това е старата култура, която се явява в нови форми. Казвате: „Ние се бием по нов, модерен начин. Следователно, ние сме културни хора“. В Америка употребяват електричеството за умъртвяване на хората. Във Франция режат главите им.

Изтълкувай ни тази притча,
НБ - София, 15.5.1921г.