Всички ще бъдат засегнати от общата карма на човечеството. Всеки ще понесе нещо от нея.

Когато говореше на учениците си, Христос им казваше: „Пазете се от живота на Лотовата жена“. – Кой е тоя живот? – Старият. Някои от вас казват: „Да се върнем към старото, не сме готови още за нов живот“. – В какво се заключава старото? Историята го е описала, но аз бих желал и вие да го опишете. Посетете скотобойните, бойните полета, химическите лаборатории, ще видите за какво се готвят хората. Навсякъде ще видите разрушения, изтребления и насилия. Това е старият живот. Религиозни хора изтребват религиозни, учени изтребват учени, жени изтребват жени, мъже изтребват мъже. – Защо става това? – Мъжете се бият за жени, жените – за мъже. Богати се бият с богати, бедни – с бедни. Целият свят е във военно положение. След това казват: „Така е писано, така е казал Господ“. – Това било Христовото учение! Това били християни! Не, това са утайки от старата култура, която е пред своя край. Това, което преживяваме днес и усещаме, че тежи над главите ни, е карма на цялото човечество. Това е дълг, който трябва да изплатим. Всички ще бъдат засегнати от общата карма на човечеството. Всеки ще понесе нещо от нея. Оная жена, която се взима, ликвидира вече с тая карма. Тя е свободна от задължения. Другата жена, която остава, не е ликвидирала още с кармата. И тъй, сегашният живот изисква от нас смелост и решителност, за да използваме разумно условията, които ни са дадени. Не казвай, че не си способен, но използвай дарбите и способностите, които имаш. Ти не си използвал една стотна част от това, което Господ ти е дал. Срещаш един човек и не го цениш за неговите вътрешни качества, но гледаш дали е красив, добре облечен, богат, с високо обществено положение. И светия да е, щом е беден и окъсан ти казваш: „Не си струва човек да има работа с такъв бедняк“. Така мъжът оценява своята жена, и жената – своя мъж; така децата оценяват своите родители и родителите – своите деца. Когато бащата е богат и учен, синовете и дъщерите му го ценят; когато е прост и беден, те не искат да го знаят. Това било християни! След всичко това искат да ни убедят, че силата е във външния живот. Не, Божественият живот не е във външния блясък на нещата. Божественият живот е скрит в нас. Значи в нас е скрита оная сила, която създава благородните чувства, която хвърля светлина на нашия път. В тая сила е реалността на нещата. Време е вече всички да тръгнете в пътя на светлината по вътрешен, а не по външен начин. Някой казва: „Дай си ръката!“ Добре, дадеш ръката си, като войник на бойното поле, дето отиваш да се биеш. След това се върнеш – едни получават нещо, други нищо не получават. Един се връща без око, друг – със счупен крак. Казваш: „Бихме се за отечеството си“. – Това не е никакво даване на ръка. Да си дадеш ръка, това значи два ума да се съединят в едно, за да работят взаимно за облагородяване на човека във всички области на науката; две сърца да чувстват еднакво, и две воли да се обединят за добро, без да се казва, че така учи науката, иначе учи религията.

Двете жени,
НБ - София, 12.6.1921г.