Божественото е идеал, то събужда човешкият ум.

Когато се говори за ангел, ни най-малко не се разбира един обикновен човек. Всеки ангел, който разбира законите, може да се явява и да изчезва. Ангелът може да се яви в една обикновена човешка форма, но вие ще забележите, че той коренно се различава по устройство от обикновения човек. И като си замине, той ще остане паметен за вас. Затова именно всеки човек се стреми към Божественото в света. Божественото е идеал, то събужда човешкият ум. Всеки човек трябва да изучава себе си, но трябва да изучава и другите хора. Аз съм ви казвал и друг път, че човек трябва да си има едно огледало, в което да оглежда очите си при всяко свое състояние. Човек трябва да бъде художник във всеки един момент, при всяко свое възвишено състояние да рисува очите си и е забележи, че при всички тия случаи има разлика: когато има любов, вяра, надежда, все ще намери някакво различие. Когато в него действа благородната воля или благородното сърце, или смирението, той трябва да наблюдава очите си, да се изучава. Ако вие останете такива, каквито сте сега, мислите ли, че ще представяте важен предмет за изучаване на ангелите? Тази обвивка, която ви обвива, е подобна на онези мечи кожи, с които ескимосите се обвиват, в студените места. За да видиш какво представя той като човек, ти трябва да снемеш мечата му кожа. Запример, човек може да се представя външно тих и спокоен, да казва, че вярва в Бога, но знаете ли колко мъчно може човек да вярва в Бога? Имате един добър приятел, който всякога ви услужва, но един път, два пъти, три пъти, той не изпълнява вашето желание, и вие веднага се разколебавате в него. Това се дължи на неразбиране, на незнание. Че ако аз отказвам яденето на един болен, мислите ли, че това е зле за него? Ако яде, той ще умре. Ако не яде, ще живее. Това отказване не е ли на място? Мнозина са ме питали: „Я ми кажи, какво съм бил в миналото.“ Да ти кажа: „В миналото си имал волска опашка и волски рога. Отскоро са паднали волската ти опашка и волските рога. Пък според мене и досега още не си се отказал от волския навик да бодеш, нито от навика си да риташ. Да риташ и да хапеш, това е остатък от конски характер.“ Вземете децата особено обичат да ритат, да хапят, да бодат. Та ако ти и досега риташ, бодеш, хапеш, ти още не си човек. Ти сега едва си започнал да ставаш човек. Това са атавистичните прояви на човека. Не е лошо човек понякога да убоде или да ухапе, но след това се извинява, казва: „Ще ме извиниш, малко съм нервен, не исках, но и аз не зная как стана това.“ Този атавизъм особено се явява в религиозните хора. Като станат религиозни, хората често се ритат. Аз говоря общо за ритането. Обикновено конят рита своите неприятели, затова той казва: „В конския свят има закон: „Всеки, който е наш приятел, трябва да дохожда отпред. Който е наш неприятел, той иде отзад и тогава опитва нашите копита.“ На волския свят е обратното. Те казват: „Всеки, който е наш приятел, той трябва да дойде отзад.“ Те не ритат толкова, колкото коня, но бодат. Обаче, при известни случаи те могат и да бодат. Затова те казват: „Че у нас не може нито отпред да застанеш, нито отзад.“

Силите и темпераментите в човека,
НБ - София, 10.9.1939г.