Ти не може да бъдеш умен човек, ако твоят палец на крака не е умен. Ти не може да бъдеш умен, ако твоят палец горе не е умен.

Казвам: При сегашните условия хората само се страхуват. Дойде някое страдание и казват: „Какво ми дойде до главата!“ – Какво ти дойде до главата? – „Много, казва, страдам.“ – Че защо страдаш? Страданието има и добра страна. Ти никога не си мислил за крака си. Ходиш и не знаеш колко се хубави, колко са полезни краката. Блъскаш ги, ходиш по земята, мяташ ги, за какво ли не. Един ден, като заболее кракът ти, ти го милваш. Тия крака никога не са милвани, а като те заболят, ще вземеш, ще ги измиеш, ще обърнеш внимание. Ще обърнеш внимание на големия палец, ще го разгледаш оттук, оттам. Хубав е този крак и той се радва, казва: „Колко е добър моят господар.“ Ако те боли кракът ти, ще го мръднеш, ще бъдеш внимателен с него, ще го намажеш с масло, няма да ходиш на работа, постоянно за него мислиш. Ако те заболи пръста, дойде лекарят, казваш: „Господин докторе, виж пръста.“ Като дойде приятелят ти, казваш: „Виж пръста“ и като оздравее пръстът, направиш угощение. Казваш: „Оздравя пръстът.“ И ще дадеш угощение. Това е благородно състояние. Колко ти струва този палец? Вие имате една ръка и никога не оценявате вашия палец. Но всичкото наше нещастие в света, дали си музикант, дали си философ, дали си поет, дали си генерал или цар, каквото и да е, животът ти напълно зависи от палците. Те са, които заповядват, те са генералите. А пък тия, другите, са войници. Четирите са войници, които спомагат на генералите. Това са десет души, с които човекът отива да воюва навсякъде. Всеки един човек от вас има по 10 войници, двама генерали отгоре – палците. И двама генерали долу и осем войници отгоре и осем войници отдолу, всичко 16 и 4 – 20 и от тия двете /Показва палците на ръцете/ зависи вашето бъдеще щастие. Някои хора мислят (че нямат) късмет. Ти не може да бъдеш късметлия човек, ако твоят палец не е късметлия. Ти не може да бъдеш умен човек, ако твоят палец на крака не е умен. Ти не може да бъдеш умен, ако твоят палец горе не е умен. Този шашкънин става понякой път. Ако остане така, не се мърда. Ако той стане шашкънин и ти ще станеш шашкънин. Всичките хора, които умствено заболяват, психолозите забелязват, че палецът започва да не се мърда, става повреда в мозъка, но не трябва да ги носиш палците да ги показваш. Ще станеш сутрин, ще видиш мърдат ли генералите. Кажи: „Господин генерал, как си ти?“ Като кажеш туй, свиеш ръката си. Ще се учиш на послушание. Онези, страхливите, си държат палците свити. Сега аз ви разкривам една азбука в природата. Когато едно животно се уплаши, то си подига опашката. А когато то чувствува своето достойнство, навие опашката си, накъдри я. Кучето като те види, маха си опашката, казва: „Добър ден. Добре дошъл. У нас и мъже, и жени, всички живеем много добре.“

Три фази,
НБ - София, 19.6.1938г.