Ако себе си критикуваме, ние опетняваме себе си. И ако другите критикуваме, пак опетняваме себе си. Разсъждавайте върху критиката. Не да търсите погрешките, но разсъждавайте дали нещата са правилни, дали порядъкът, който в този човек живее, е Божествен или човешки. Живее ли той в Божествения порядък? После вземете запример и себе си. Никой не е оставен да живее така, както иска. Ние сме оставени свободни. Но временно сме оставени свободни. Ако аз съм един художник, аз съм господар в своето ателие, мога да рисувам месец, два, три. Но щом изложа своите картини на показ в някоя изложба, хората или ще се ползват, или няма да се ползват и ще ви покажат всичките ви погрешки. И трябва да се вслушвам в тях. Могат да намерят погрешка в моята картина. Не трябва да кажа, че те са невежи, че те не разбират от изкуство. Ще се вслушаш и в себе си. И ще благодариш. Онзи художник трябва да благодари и за най-малкия намек, който може да му се направи и да го вземе под внимание. Или един цигулар – и той трябва да вземе под внимание и най-малкия намек, който може да му се направи.