Някой път препоръчвам да намажеш лицето си със зехтин и ще стане по-свежо. С хубав зехтин си намазвайте челото, устата, лицето – и мъже, и жени. Външният въздух отнема онези мазнини, които имаме, и ние страдаме от една сухота.

Вие питате някой път дали някой ви обича или не? Този човек, който ви обича, само като помисли за вас, на вас ви става приятно и в кожата си не можете да се съберете от радост. Той и на онзи край на света да е, като изпрати своята любов, тя навсякъде прониква. Стига само един да ви обича на света, то вие бихте станали гении. Но съвременните хора не се обичат. Някои казват: аз го обичах едно време, но сега вече не. Има нещо в света много опърничаво. Никога не правете разлика. Гледайте на себе си така, както Бог ви е създал, не се сравнявайте. Например: някой човек се е оцапал. Ако видите един човек оцапан, вие още нямате истинско понятие за неговата постъпка. Това ни най-малко не показва, че в него него няма ценно. Той, като си хвърли тази дреха и облече нещо друго, той пак е чист. Някой път човешкият ум, сърце и тяло могат да се оцапат. Но не се самозаблуждавайте от привидността. А пък някой може да се намаже външно чисто, но не е чист. Аз съм за козметиката, но хубавата миризма да иде от сърцето, от ума, от тялото. А пък и външно да е – не е лошо. Да се поръсиш с розова вода или с помада – що не. Някой казва: не обичам да се мажа. Ако тази помада запушва порите на лицето – не е хубава. Някой път препоръчвам да намажеш лицето си със зехтин и ще стане по-свежо. С хубав зехтин си намазвайте челото, устата, лицето – и мъже, и жени. Външният въздух отнема онези мазнини, които имаме, и ние страдаме от една сухота. Някой път пипаш ръцете си и виждаш, че те са сухи. Някой път са много влажни. Влажните ръце не са много хубави. И сухите не са хубави. Като почнат да ти стават ръцете сухи – ти вече си стар, няма никаква влага в твоите чувства, мисли и тяло. Значи сърцето ти е пресъхнало и ходиш да се месиш в работите на хората, че този обичал, че онзи обичал. Че хубаво е да се обичат. Аз бих желал да се поучите от любовта на хората. Идете и се учете. Аз съм толкова внимателен. Когато някой обича някого, аз наблюдавам следното: ще дойде и ще му остави ядене. Трепери. Ще му донесе отнякъде някоя ябълка, някое цвете, някои хубави круши. Внимателен е. И така го прави, че ти е приятно. А пък някой, който не ви обича, не прави така. От всинца ви бих желал да правите така. Някои хора много отблъскват. Те образуват едно състояние, че не искам да го видя. А пък зная, че той не е виновен. Вие всички страдате от това. Аз съм забелязал някои от старите сестри, че сърцето им е сухо и те казват: „Закъсахме. Какво трябва да се прави?“ – Дълго време трябва да го мажеш с масло. Някоя от старите сестри хване ме за ръка, държи я и казва: остарях. Тя си казва: ако бях млада, щеше да ми обърнеш внимание. Казвам й: „Ти си млада, както едно време. Хвърли тези стари чувства и се облечи с новите дрехи на Божията любов. Всяка сутрин да мислиш, че си на 33 години. Нито една година да не отиваш по-нагоре. Като те питат, кажи че си на 33 години. А пък 33-ата година е дълга. Тя е хиляди години. Когато те питат, кажи че си на 33 години.“

Божествените врата,
ООК - София, 2.10.1940г.