Казвам: Не да бъдем индиферентни, но да вярваме, че онова строго, че онова, което Бог е създал, макар че не го разбираме, за добре е. Няма нищо в света, на което Бог да погледне със Своето око и да не оправи; всичко ще оправи.

Някои от вас мислите, че животът на един учител е много лесен. Аз бих желал да ви туря на моето място да видите какво нещо е учителството. Да бъдеш един учител, да ти дават 2–3 деца, то е нищо, дават ти 2–3000 за това. Ти си дошъл в света да помагаш. Дойде един човек и ти предаде всичкото свое разположение, ти трябва да го опиташ. Лошият като дойде, чувствуваш в себе си всичката лошевина. Представете си, че един човек е така облечен в нечисти дрехи, миризма има. Той иде да го разгледаш. Ти, докато го разгледаш, какво ще ти е? Ако дойдат 10 души и ти целия ден се занимаваш с тях, ще се заразиш. То е ужасна работа. Като дойде един добър човек, той носи благословение, той е като един цвят с ухание. Разбирам, влязъл си в една градина, може да разглеждаш този цвят. Аз желая да бъдете добри. Не е в мой интерес да бъдете лоши. Понеже сте минали през всичките мириси, минали сте през всички гниещи неща, сега поне някои от вас искам да станат цветя, да цъфнат – да стане една смяна. Тази смяна не е за мене, но е за вас. Туй, което е добро за мене, е добро за вас; туй, което е лошо за мене, е лошо и за вас. Вие ще дойдете при мене и казвате: „Искам да ни спасите.“ Знаеш колко мъчно се спасява човек? Казвате: „Христос спаси света.“ Не го е спасил, спасявал го е. Христос спасява света, но всички ще минете по пътя на Христа. Човек, който не мине по пътя на Христа, не може да се спаси. Казва Христос: „Аз съм вратата.“ Вратата на страданието е за любовта. Христос е Пътят. Ако не влезете в този път на страданието, по който Той минал, ти не може да бъдеш спасен. Ако не влезеш по пътя на радостта, по който Той е минал, не можете да бъдете спасени. Той, след като разгледа този въпрос, казва: „Не разбирам тази работа, но да бъде Волята Ти, тъй, както Ти си предвидил, така да бъде.“ Зарадва се Христос в Себе си. Казвам: Не да бъдем индиферентни, но да вярваме, че онова строго, че онова, което Бог е създал, макар че не го разбираме, за добре е. Няма нищо в света, на което Бог да погледне със Своето око и да не оправи; всичко ще оправи. Там, дето Бог оттегли Своя поглед, нещата стават лошо; дето Той поглежда, нещата стават добре. Там, дето е насочен Божественият поглед, нещата стават добри; там, дето се оттегля Божественият поглед, там е лошото. В туй моментално оттегляне на Божествената светлина в човека, човек става лош. Затуй аз желая да имате Божествената светлина, понеже само тогава може да растат всичките цветя от Земята. Благодарение на оня нежен поглед, който Слънцето им праща, те растат. Ако Слънцето престане да гледа към тях, тия нежни цветя не може да растат.

Името Божие, Царството Божие и Волята Божия,
ООК - София, 20.3.1940г.