Всеки човек, който минава през страдания, свободата му всякога се увеличава.

Житното зърно ще се откаже от своята свобода в хамбара и ще влезе в почвата, в условията на ограниченията, но после ще добие по-голяма свобода, двойно по-голяма свобода. Всеки човек, който минава през страдания, свободата му всякога се увеличава. Ако стои в хамбара, имаме друго едно положение. Ако нашата свобода не се удвоява, ние седим в хамбара и пак може да бъде щастлив, но твоето щастие ще бъде нещастие. Ако си един скъпоценен камък, затворен в касата, какво ще добиеш? Този камък ще го продават от човек на човек и ще го държат затворен. А пък всеки камък иска да бъде отворен, на отворено да го виждат всички. А пък ако един скъпоценен камък го затварят в касата, това не е свобода. Ако ви дават цена и ви държат в касата, вие се ограничавате, това не е свобода. Свободата на едно растение седи по-горе отгоре на един затворен диамант. Ако нашият ум, сърце и тяло са затворени: каква свобода имаме? От чисто музикално гледище, аз считам, че има затворени интервали, те са отрицателни интервали. Има отворени интервали или положителни интервали. Законът е такъв. Под думата отрицателен интервал, разбирам: Като скърбите, вие сте един затворен интервал. А радостта е отворен интервал. Двете съединени заедно образуват хроматични интервали. Ако ти не може да скърбиш, не може и да се радваш. Защо скръбта е затворен интервал, а радостта е отворен интервал? Кога? Когато Христос се роди, дойдоха онези певци отгоре и пяха като небесен хор. Ако в тебе се роди нещо, ще дойдат тези певци отгоре и ще запеят: Слава вишних Богу, ще запеят тихо и тогава триста милиарда клетки в тебе ще кажат: Благословен е Духът, който идва да ни организирва. Духът е капелмайсторът. Това са новите възрения. Аз ви давам тези разсъждения. Казваш: Как ще живея? Ще пееш. Ти казваш: Не мога. Някой път ще ви давам проповед само с песен. Трябва да пеете. Бих желал всички да пропеете. Някой казва: Какво да правя? Пей!

Да ме очистиш,
НБ - София, 9.11.1941г.