Онези, които имат Божията любов, те са победителите в света и Царството Божие е заради тях.

Сега, гледам, някой, като му дотегне нещо, казва: „Ще напусна братството.“ Той в братството никога не е стъпвал. Две неща свързват човека с братството. Не отсега, а от създание мира, любовта и обичта са, които са ни свързвали. Ти не можеш да влезеш в едно братство, ако не си роден свързан. Дошъл някой, като една муха в салона, кацнала на този, на онзи, и тя мисли, че е влязла в братството. Като кацне на носа на някой светия, мисли, че и тя е станала светия. Казва: „Бях на носа на един светия.“ Когато някой казва, че ще напусне братството, това е мухешко разбиране. Защо ще напуснеш братството? Ако си в братството, никой не може да те извади. Ако си в братството, ти си при едно езеро, имаш всичко на разположение. Братът, разбира се, който има всичките условия на живота, той е брат. Онзи, който няма никакви условия, той не може да бъде брат. Онзи, който е скържав, не може да бъде брат. Добрият човек, който има широка душа, която обгръща целия свят, той е толкова богат, че може да вземеш десет бъчви, и той казва: „Вземи колкото искаш.“ Няма да каже, че му взели нещо, че изпили нещо. Апостол Павел казва: „Кой ще ни отдели от любовта на Христа?“ Нищо в света не е в състояние да ни отдели от любовта. От любовта не може да ни отдели нито смъртта, нито страданието, нито настояще, нито бъдеще. Искам да ви кажа, не се заблуждавайте да мислите, че сега ще намерите любовта. Аз говоря за тази любов, която Бог отначало е поставил във вашите сърца, сега започва само да функционира. Инсталацията е направена отдавна, вие сега осъзнавате. Сега сте дали ход само на туй, което Бог е вложил във вас. Та казвам, не се връщайте назад. Накарайте новата инсталация да върви по любов и по обич, умът ви да върви по закона на любовта, сърцето ви по закона на обичта. То е бъдещото верую на човечеството. Онези, които имат Божията любов, те са победителите в света и Царството Божие е заради тях. Да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал досега, да благодарим и да не правим разлика между едното и другото.

Бъдещото верую,
УС - София, 27.9.1942г.