Като цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата.

Бих желал да не преувеличавате нещата, нито да ги намалявате. Аз гледам, някой ми цитират и то с намерени работи. Като цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата. У когото това чувство е повече развито на главата му, той преувеличава три–четири пъти нещата. Някой път ще кажеш: „Това казвам, но преувеличено. Както някои увеличават микробите, за да ги изследват.“ Ще представите нещата, както са. И няма да представите маловажните неща за важни. Всяко нещо ще турите на мястото му. И няма да говорите отрицателни неща, например думите: „Ние не живеем добре.“ Не е хубаво това. Ако разбирам вий да казвате с тези думи, че не използуваме живота, това е друго. Вий не се спирайте върху отрицателната страна. Всеки да казва: „Аз трябва да живея добре, трябва да използувам живота добре.“ Ти казваш: „Няма добри хора.“ Има добри хора! Твоите думи ни най-малко не показват, че по целия свят няма добри хора. Ти, като видиш, че никъде няма добри хора, ти помисли, че другаде – в България, в Америка, Франция, Англия, Германия ще намериш добри хора. Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и околните хора да станат по-добри. Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, хора, ще се свържеш с Господа. След като се свържеш с Господа, с главата значи, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят. Това е път на самовъзпитание. Всяка сутрин, като станеш, ще се явиш при Господа. Ще Му кажеш: „Благодаря Ти, че съм дошъл тук.“

Две задачи,
ООК - София, 24.1.1940г.