Всяка дума, всеки поглед, които излизат от човека, трябва да бъдат разбрани, да не внасят никакво раздвояване в хората.

Като дойде някой при мене, аз го погледна изпитателно, т. е. с погледа на любовта. Той е най-правилният поглед, както положението на лъка в ръката на големия майстор – цигулар. Погледът трябва да бъде насочен към Бога, нито надясно, нито наляво. И тогава, каквото кажа, така излиза. Всяка дума, всеки поглед, които излизат от човека, трябва да бъдат разбрани, да не внасят никакво раздвояване в хората. Иначе всичко, което излиза от тебе, ще се върне назад. Картината, която си нарисувал, ще се върне пак при тебе. Сега художникът продава картините си, т. е. своите деца. Това е най-голямото нещастие за него. В невидимия свят, обаче, никой художник не продава картините си. Хората трябва да знаят това и, като гледат картините на художника, да го възнаградят, без да вземат нещо от него. Художникът си знае, какво изпитва, като продава картините си. Същото се отнася и за писателите. Напишеш нещо и го продадеш. И аз съм казал хубави неща на хората, те ги взеха, но станаха ли по-добри? Някои ще кажат, че по-добре щеше да бъде, ако не знаеха тези неща. – Защо? – Нямаше да бъдат отговорни. Като ги знаят, носят вече отговорност. – Отчасти са прави. Според мене, по-добре да знаят истината, макар че ще носят отговорност.

Двете жени,
УС, НБ - София, 16.1.1938г.